img

Тъжната изповед на един млад татко: Ще бъда различен баща, моят остана в миналото с любимата си бутилка

/
/
/
211 Views
loading...
Никога няма да забравя онази вечер, преди толкова много години. След като се намъчи с пияния ми баща, майка ми му постави условие: водката или семейството.

Баща ми избра лесния път – събра си малко багаж в една чанта и изчезна. Понякога до семейството ни достигаха слухове, че сменя любовниците като носни кърпички: ту живее с една, ту с друга.

Майка ми беше горда жена и дори не го потърси за издръжка. Освен това, както самата тя казваше, каквото и да вземе от него, ще стигне само за храна на домашните любимци. В общи линии, макар и без мъжка подкрепа майка ми ни отгледа не по-зле от другите деца, които имаха баща. Изминаха години. Завърших гимназия и с мой приятел заминахме да учим в столицата. И двамата влязохме в Техническия университет.

След време завърших с отличие, ожених се и сега със съпругата ми очакваме първото си дете.  Но преди няколко дни най-неочаквано майка ми се обади и ми каза нещо, което силно ме учуди:


„Павел, баща ти е тук. Купил ти е конструктор за рождения ти ден.“

И най-странното е не това, че рожденият ми ден беше преди два месеца, а че единственото, което моят безпътен баща е запомнил, е увлечението ми по конструктори и роботи. До ден днешен съм любител на всичко свързано с технологиите – но вече на ниво възрастни. Сега съм инженер. Като поразмислих, реших, че ще дам подаръка на бъдещия си син – лекарите казаха, че жена ми очаква момче. По телефона майка ми ми разказа подробности от визитата на баща ми. Когато разбрал, че съм вече на 27 години, той направил учудена физиономия, а очите му се изкривили от изненада.

„Толкова много време ли измина – удивено попитал пияният ми баща. – А аз си мислех, че са едва година – две…“

С една дума – баща ми останал с водката в миналото. На раздяла, с тъжно лице, бившият съпруг на майка ми и мой бивш родител, поискал пари, защото заради подаръка, който ми купил, останал без всякакви средства. А как съм аз – за това не се сетил да попита.

Сега не знам да се смея или плача. Убеден съм, че ще бъда различен баща. Още отсега обичам сина си лудо. И чисто по-човешки се чудя как може да живееш спокойно години наред, знаейки, че имаш дете, от което 20 години не си се интересувал? Не го ли заболя сърцето? Да, баща ми се върна – след 20 години с детска играчка. Но за мен това не беше моят татко, а просто бледа сянка от миналото…


Източник: Лична драма

Коментирай
Сподели с приятели в социалните мрежи
  • 65
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
    65
    Shares
  •  
    65
    Shares
  • 65
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •