Начало » Политика » Лозан Панов и протестъпният му кръг в паника от антикорупционния закон

Реклама:


Лозан Панов и протестъпният му кръг в паника от антикорупционния закон

14-lozan-apnov-kamorata

Отрицателните реакции на съдии от Върховния касационен съд срещу антикорупционния закон на Меглена Кунева, както и днешният коментар на шефа на същия този съд Лозан Панов, известен още като Камората, са плод на панически ужас в средите на магистрати, които се намират не само в конфликт на интереси, но и в преки нерегламентирани зависимости от среди, свързани със стратегията за овладяването на съдебната власт.

Вторият план на разпространеното вчера становище на петима от ВКС и днешните коментари на Лозанов, че неяснотите в този закон са предпоставка за лов на вещици, са пряка атака към вицепремиерката Меглена Кунева, която е амбицирана да прокара нормативния акт дори и с цената на отстъпки, заедно с цялото правителство. С преките си нападки шефът на ВКС и подчинените му заявяват подмолно на Кунева, че тя вече не бива да се смята за техен човек и не може да разчита на подкрепата им.

Днешният отговор на депутатите от партията на Кунева в парламента, които в прав текст обвиниха магистратите от ВКС, че са се разбунтували срещу антикорупционния закон, защото при промените те вече също ще подлежат на такива проверки, също е знак в посока на това, че разривът между протестърските съдии и Кунева е окончателен.

Това разкриха пред БЛИЦ хора както от юридическите, така и от политическите среди, които от вчера обсъждат драстичните реакции на ВКС. Те твърдят, че написването на становището на петимата съдии от ВКС, обвиняващо закона в път към „произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм” е инспирирано лично от Лозан Панов и от страховете му, че той може да се озове под ударите на този закон след влизането му в сила.

Панов беше изловен от медиите да посещава една от двете влиятелни адвокатски кантори, които са се посветили на овладяването на съдебната власт, за които намекна премиерският съветник Яне Янев. Както БЛИЦ съобщи, едната от тях е на адвоката Иван Тодоров, пряко обвързан с Лозан Панов, засечен да посещава офиса му. Впоследствие бивш негов служител разказа, че това се е случвало многократно и по време на разговорите между Панов и Тодоров са се обсъждали чисто професионални теми.

В случая конфликтът на интереси е абсолютно очевиден и независимо дали сигналът до бъдещото разследващо бюро е анонимен или не, то недвусмислено ще установи нерегламентирани контакти между адвокат и висш магистрат. Да не говорим какви чорапи могат да се разплетат покрай тесните контакти на Панов с другия титан на демокрацията – шефът на Софийски градски съд Калоян Топалов, за които БЛИЦ нееднократно сигнализира.

В същото време, братът на Иван Тодоров – Веселин Тодоров, който е шеф на заченаното от „Мултигруп” издателство „Сиела”, е активист от партията на Меглена Кунева „Движение „България на гражданите”. Както БЛИЦ съобщи вчера, Панов е сключил договора за обслужване от издателства – с „Апис” и „Сиела”, но е на път да ги анулира, ако вече не го е направил с „Апис”, и да остави само този с издателството, ръководено от брата на Иван Тодоров. Това пък е очевиден конфликт на интереси, за който бъдещото разследващо бюро едва ли би си затворило очите. Вероятно това е и причината Панов да се възмущава от правата, които му се предоставят от закона и, залагайки на принципа „гарван гарвану око не вади”, да настоява магистратите да бъдат разследвани само и единствено от съдебния инспекторат към ВСС.

Не се знае обаче дали доста от членовете на въпросния инспекторат няма също да попаднат във фокуса на разследващото бюро и то именно за нерегламентирани връзки и контакти с различни професионални общности.

Шестцифрените суми в годишните декларации на магистратите, както и разсеяността им при обявяването на имотното и финансовото състояние на съпруги, съпрузи и съжителстващи на семейни начала с тях, също ще бъдат обект на разследването на бъдещото бюро. Както и необяснимите със заплатите им скъпи имоти и коли, с които са сдобиват.

Най-жалкото в подкокоросаната реакция на съдиите от ВКС е фактът, че тези положения в антикорупционния закон съществуват още от времето, когато той бе отхвърлен за първи път. Тогава обаче блюстителите на конституцията и чистотата на нравите от подопечния на Панов-Камората съд мълчаха и се разсейваха. Когато обаче се оказа, че те могат да се имат за по-първи хора, но пред закона и Наказателния кодекс всички ще бъдат равни, внезапно ги нападнаха размисли на тема „лов на вещици”. Ако подбудите им наистина бяха на база законност, да бяха реагирали още в началото. Сега обаче явно са паникьосани за собствените си кожи.

И тъй като депутатите от партията на Кунева заявиха това в прав текст в кулоарите на парламента, добавяйки, че ако някой се противопоставя на този закон и след второто му четене, той очевидно иска запазване на сегашното статукво, както и да възпрепятства борбата с корупцията.

Едва ли тази реакция на политиците е случайна. Това вече е ясно очертана демаркационна линия между компанията около Лозан Панов и Иван Тодоров, и Меглена Кунева, която те вероятно са си мислили, че държат на къса верижка чрез брата на адвоката – Веселин Тодоров. Може би това да е била и причината в първия вариант на антикорупционния закон магистратите да са отсъствали като подлежащи на проверки по неговите членове.

Сегашните промени обаче ясно показват, че Кунева е скъсала с тази съзнателна или несъзнателна за нея зависимост и е предпочела да следва неотклонно политиката на правителството, още повече, че приемането на закона е сериозен залог за евентуалното отпадане на мониторинга на България по Глава „Правосъдие и вътрешни работи”, което пък е и финална права към пътя на държавата към Шенген, каквито амбиции си е поставил кабинетът на Бойко Борисов.

Коментирай