img

Душата ми се разкъсва: Направих е невъзможното да разделя сина си от годеницата му, сега ми остана само да ридая на гроба му

/
/
/
380 Views
loading...
Ако днес съм напълно сама на този свят, вината за това е изцяло моя. Никога повече няма да видя сина си, нито някога ще се радвам на внуци.

Казвам се Галина и със собствените си ръце тикнах детето си към смъртта. Отдавна мечтаех Антон да се задоми и не спирах да му повтарям, че е време да си намери приятелка. Но когато един ден ми представи Таня като бъдеща снаха, нещо в мен се разбунтува срещу младото момиче. Не я харесах от пръв поглед: стори ми се простовата и много различна от сина ми. С една дума – тя изобщо не подхождаше за съпруга на сина ми. Какво ли не направих, за да ги разделя, но напразно.

Оставаха няколко дни до сватбата, когато сляпата съдба се намеси и ми помогна в коварния план. Нея вечер Антон беше поканил свои приятели на гости. Младите се веселяха в другата стая, а аз и младата ми съседка Любка, пиехме кафе в двора на къщата. Както си бъбрехме сладко, изведнъж видях, че синът ми си е забравил телефона на масата. Реших да му го занеса и точно в този момент годеницата му Таня звънна. И тогава през ума ми мина налудничавата идея да накарам съседката да излъже, че с Антон имат тайна връзка и тя очаква дете от него.

Любка знаеше за омразата, която изпитвам към бъдещата си снаха, а и самата тя отдавна харесваше сина ми, затова изпълни задачата си блестящо.


Вътрешно бях убедена, че правя най-доброто за детето си и с дълбоко задоволство очаквах развръзката. На другия ден Антон влетя в стаята ми и мрачно ме попита какво съм казала на Таня и защо тя е развалила годежа. Свих рамене и с ехидна усмивка му отговорих, че нямам никаква вина за провалената сватба. Той помълча известно време, а после обезсърчен и отчаян ме помоли да поговоря с Таня и да я накарам да размисли. Но аз не само че не изпитвах вина за раздялата им, а и нямах никакво намерение да умолявам натрапницата да стане моя снаха. Осъзнавайки, че няма да му помогна, Антон грабна ключовете на колата и изхвърча на пътя.

Някакво мрачно предчувствие ме обзе и като полудяла хукнах след него. Крещях името му с всичка сила, обещавах, че ще изпълня молбата му, но когато смъртта те призове, нищо не може да я спре. Той се качи в колата и отпраши с висока скорост. Един час по-късно ми се обадиха от полицията, за да ми съобщят, че е катастрофирал. Починал е на място, а от колата останала купчина тенекии.

Сега всичко, което ми остана, е гробът на сина ми. Преди ходех всеки ден, обаче напоследък краката ме болят и не мога да го посещавам толкова често. Кръвното ми е високо, понякога не мога да стана от леглото, но на кой да се оплача…

Източник: Лична драма

Коментирай

Сподели с приятели в социалните мрежи
  • 405
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
    405
    Shares
  •  
    405
    Shares
  • 405
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •